Умения за управление на класната стая и разрешаване на конфликти

ВЪВЕДЕНИЕ В ТЕМАТА

Надграждайки знанията за приобщаваща учебна среда, представени в Модул 3, в този модул преподавателите ще придобият нови компетенции, свързани с управлението на класната стая и разрешаването на конфликти. Избраният подход предоставя насоки за справяне с анти-ЛГБТИ+ поведение на различни нива и етапи. Конфликтът може да бъде предотвратен или овладян преди да ескалира, но ако всички превантивни мерки се окажат неуспешни, могат да бъдат приложени стратегии за разрешаване на конфликти, последвани от подкрепа както за жертвата, така и за извършителя. Всичко това се осъществява в среда, подкрепена от официалната политика на образователната институция. .

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО
В края на този модул преподавателят ще може да:
  • провежда работа по предотвратяване на конфликти и прилага превантивни стратегии
  • идентифицира случаи на дискриминация и/или конфликти
  • прилага стратегии за овладяване и разрешаване на конфликти
  • подкрепя ЛГБТИ+ обучаващите се в евентуални конфликтни ситуации
  • се възползва от институционалната подкрепа на образователната институция



1. Предотвратяване на конфликти и превантивни стратегии
Както видяхме в Модул 3, създаването и поддържането на приобщаваща учебна среда в образователните и обучителните институции е от съществено значение. Въпреки това би било наивно да смятаме, че дори и най-приобщаващата система може да предотврати всички случаи на дискриминация. Затова е важно преподавателите и училищното ръководство да са запознати с потенциалните рискове и да знаят как да прилагат различни стратегии за предотвратяване, разрешаване и извличане на уроци от конфликтни ситуации, свързани с ЛГБТИ+ обучаващи се и преподаватели.


Нагласата на учителя към многообразието и към ЛГБТИ+ учениците
Създаването на по-приобщаващи учебни програми произтича от необходимостта от представителност и равнопоставеност в образованието. Липсата на представителни текстове в класната стая е форма на изключване, която прави ЛГБТИ+ обучаващите се невидими и обезценява тяхната идентичност. Тази невидимост не само маргинализира тези обучаващи се, но и влияе върху начина, по който те биват възприемани от останалите, като по този начин поддържа хомофобията. Учебната програма според критическата педагогика не е неутрална, а отразява ценностите и идеологиите на обществото. Като диалогичен инструмент, тя формира и предава политически и обществени послания, често утвърждавайки доминиращите културни норми и маргинализирайки останалите.

Училищата, чрез избирателното включване или изключване на определени текстове, играят решаваща роля в оформянето на обществените наративи. Решенията кои истории са „достойни“ да бъдат разказани подчертават нуждата от приобщаващи учебни програми, за да се гарантира, че всички членове на обществото са представени. Включването на ЛГБТИ+ съдържание към учебните програми е важна стъпка към изграждането на по-справедливо и равноправно общество. Въпреки това, просто добавянето на такова съдържание не е достатъчно за съществена промяна. Изследователи като Банкс (1995) и Уайнънс (2006) подчертават, че е необходима трансформация на учебната програма, а не просто допълване с нови материали. Включването на разнообразни материали, без да се анализират властовите динамики и доминантните културни допускания в традиционните учебни програми, рискува да запази статуквото.

Някои твърдят, че за да се отговори наистина на проблемите на сексуалната ориентация и джендърната идентичност в училищата, е необходима по-дълбока трансформация – такава, която да постави под въпрос бинарните модели на сексуалност и да се ангажира с властовите структури. Преподавателите трябва да възприемат „куиър педагогика“, която разчупва тези бинарни модели и насърчава по-критично разбиране на сексуалността и идентичността. Тази промяна изисква не само толерантност, но и активно поставяне под въпрос на хетеронормативните практики.

За да се постигне смислена промяна, програмите за обучение на учители трябва да играят ключова роля. Предварителното и продължаващо обучение на преподавателите трябва да се фокусира върху интелектуалната свобода, избора на учебни материали и начините за справяне с предизвикателства, свързани с приобщаващите учебни програми. Онлайн семинарите и ресурсите, особено за преподаватели в селски райони, могат да осигурят ценна подкрепа.

Освен това са необходими допълнителни изследвания, за да се разбере как учителите могат да преодолеят дискомфорта и страха, свързани с обсъждането на ЛГБТИ+ въпроси в класната стая. Предоставянето на преподавателите на инструменти, идеи и съюзници ще им даде възможност да подкрепят по-добре маргинализираните ученици. В крайна сметка, трансформацията на образователните практики е от съществено значение, ако искаме училищата наистина да ценят и уважават всички ученици, независимо от тяхната сексуална ориентация или джендърна идентичност.

Референции:
☍ journals.sagepub.com



Превръщане на многообразието в позитивен ресурс
Многообразните класни стаи насърчават откритите дискусии и приемането на различни мнения. Като се стимулира конструктивен дебат, различните гледни точки могат да съществуват едновременно, без да има натиск да се придържаме към една „правилна“ позиция. В такива среди учениците се насърчават да изразяват разнообразни възгледи и осъзнаването, че много въпроси съществуват в „сивата зона“, а не само в черно-бялата перспектива, е от решаващо значение за постигане на успех.

Например ученик, който е единственият представител на дадена идентичност в класа, може да се чувства отчужден и изолиран по време на дискусии. Но в класна стая, която включва различни гледни точки и идентичности, този ученик може да се почувства по-уверен да споделя своите виждания, знаейки, че в класа се ценят различните мнения.


Подхранване на дух на любознателност и поставяне под въпрос на собствените убеждения
Подхранване на дух на любознателност и поставяне под въпрос на собствените убеждения (учители и обучаващи се)
В продължение на Модул 3, трябва отново да подчертаем важността на любознателността, откритостта и критичното мислене в образованието, които предизвикват скованата ортодоксалност, често доминираща в педагогическия дискурс. Поддържането на критична и аналитична позиция при възприемането на нови образователни тенденции ни позволява да не приемаме безусловно „най-добрите практики“, а вместо това да участваме в смислен диалог, да анализираме доказателства и да оценяваме как различните подходи съответстват на ценностите на преподавателите и нуждите на учениците им. Преподавателите трябва да задават въпроси, да търсят общото между хората и да запазят любознателността си, вместо да се поддават на цинизъм или догматично мислене. Откритостта към нови идеи, съчетана с критичното им разглеждане, е от решаващо значение за професионалното израстване и поддържането на динамична и ориентирана към обучаващия се учебна среда. Преподавателите трябва непрекъснато да се развиват и адаптират своите практики, вместо да се придържат към фиксирани убеждения за това кое работи най-добре.

Любознателността и изследователският дух са най-добрият лек срещу ортодоксалността, която може да задуши иновациите и развитието в образованието. Като подхранват любопитството и диалога, учителите могат да се ориентират в сложността на преподаването по начини, които подпомагат смисленото и задълбочено учене за всички. Надграждайки над съдържанието на Модул 3 за предубежденията, предразсъдъците и приобщаването, нека направим едно малко упражнение за саморефлексия. Помислете за концепция, която наскоро ви е подразнила – може би противопоставяне на идеи. След това я разгледайте отново, като си зададете следните въпроси: Помислете как ви кара де се чувствате това и защо.

Как да поставите под въпрос своите убеждения?
  1. Кога за първи път започнах да вярвам в?
  2. Кой ме научи на?
  3. Дали някога съм поставял под въпрос това и дали съм се опитвал да се образовам по въпроса от различни източници?
  4. Какво би означавало за мен, ако променя мнението си по този въпрос? Кого ще засегне това?
  5. Обсъждал ли съм този въпрос с някого, който не е съгласен с това или има различна гледна точка?

Референции:
☍ jkathmurdoch.com.au



Създаване на възможности за контакт между представители на различни групи
Създаване на възможности за контакт между представители на различни групи за придобиване на перспектива за взаимното приобщаване и дискриминацията с цел търсене на допирни точки, обединяващи фактори, ценности
Създаването на възможности за контакт между представители на различни групи за придобиване на перспектива за взаимното приобщаване и дискриминацията е от съществено значение за насърчаване на разбирателството, намаляване на предразсъдъците и изграждане на социална хармония. Тези взаимодействия дават възможност на хората да надхвърлят стереотипите и предразсъдъците, като им помагат да разпознаят споделени човешки преживявания и ценности.

Когато хора от различни групи общуват помежду си, това поставя под въпрос съществуващите стереотипи и предварително формираните представи. Личните срещи позволяват на хората да видят отвъд етикетите и да възприемат другите като личности. Споделеният опит в тези ситуации разрушава бариерите, като създава емпатия и разбирателство. Като общуват един с друг, членовете на различни групи могат да разпознаят, че много от техните страхове или предположения един за друг са неоснователни.

Освен това контактът с различни групи позволява на хората да чуят от първо лице за дискриминацията и изключването. Личните разкази допринасят за осъзнаването на емоционалното и психологическото въздействие на дискриминацията. Чрез слушане и съпреживяване на историите на другия човек, хората започват да разбират несправедливостите, с които се сблъскват маргинализираните общности, Това взаимно разбиране е първата стъпка към справянето със системните неравенства и изграждането на по-приобщаващо общество.

Въпреки че идват от различни културни, религиозни или етнически среди, хората често споделят общи стремежи и ценности и тревоги. Като се създадат възможности за диалог, участниците могат да открият тези обединяващи фактори – например желание за безопасност, образование, равенство и възможности за развитие. Разпознаването на тези споделени ценности спомага за изграждането на солидарност и чувство за общност, намалявайки нагласата „ние срещу тях“. Това осъзнаване проправя пътя за сътрудничество към общи цели.

Училища, които насърчават взаимодействието между различни групи, укрепват своята социална структура. Това намалява разделенията, насърчава сътрудничеството и изгражда взаимно уважение. Когато хората осъзнаят, че техните проблеми са признати от другите, независимо от техния произход, те са по-склонни да работят заедно. Това единство намалява социалната разпокъсаност и насърчава по-сплотено и хармонично общество, където многообразието се разглежда като предимство, а не като източник на конфликти.

Събирането на хора от различни групи за обсъждане на взаимното включване и дискриминацията насърчава обмена на идеи и опит, което може да доведе до по-иновативни и ефективни решения. Различните гледни точки предоставят нови прозрения върху проблемите, свързани с дискриминацията, като подпомагат по-комплексното справяне с тях. Многообразието в мисленето повишава изобретателността и способността да се подхожда към проблемите от различни ъгли, което е от полза както за отделните хора, така и за обществото като цяло.

Когато хората общуват с други, които са преживели различни форми на дискриминация, те разбират по-ясно предизвикателствата, пред които са изправени различните групи. Това знание подхранва чувството за отговорност и ангажираност в усилията за насърчаване на приобщаването и равенството. Участниците в тези диалози е по-вероятно да станат застъпници за социалната справедливост, като работят за справяне с дискриминацията в своите общности и извън тях.

Често неразбирателствата между различни групи възникват поради липса на информация или излагане на разнообразни гледни точки. Улесняването на контакта и диалога в училищата може да намали социалното напрежение, произтичащо от тези неразбирателства. Конструктивните разговори допринасят за мирно и сътрудническо разрешаване на конфликти. Това не само има положително въздействие в училищната среда, но и допринася за по-мирно и стабилно общество.

Създаването на възможности за контакт между представители на различни групи е мощен инструмент за изграждане на разбирателство, емпатия и обществена сплотеност. Чрез диалог хората могат да преодолеят стереотипите, да открият допирни точки и да работят заедно за по-приобщаващо и справедливо общество. В един свят, който става все по-многообразен, тези взаимодействия са от решаващо значение за насърчаване на единството, равенството и мира.



  • Навигиране на тънката линия между неформалните отношения с обучаващите се и спазването на границите в рамките на установената институционална структура
  • Преподавателите са подложени на натиск да бъдат винаги на разположение на учениците. Установяването на граници – физически, емоционални и психически – помага за предотвратяване на конфликти и объркване на ролите, като същевременно насърчава професионализма и независимостта на учениците. Границите трябва да бъдат определени рано, моделирани по подходящ начин и коригирани в зависимост от зрелостта и житейските обстоятелства на учениците.
  • Преподавателите трябва ясно да определят своята роля (учител, а не приятел или съветник) и да поддържат граници по отношение на комуникацията и личното разкриване на информация. Когато границите бъдат прекрачени, е важно да се реагира с емпатия, но твърдо. Ясните граници намаляват тревожността и помагат на учениците да разберат ролите в отношенията, като това подготвя за професионалните взаимодействия извън класната стая.
  • Гъвкавостта също е важна, тъй като позволява на учителите да се съобразяват с индивидуалните нужди на учениците, като същевременно запазват ограничения върху работното време и личното си пространство. Професионалното развитие може да помогне на учителите да усъвършенстват уменията си за определяне на граници, като така се насърчават както постиженията на учениците, така и благополучието на учителите.
    • Референции:
      ☍ hbsp.harvard.edu



2. Система за ранно предупреждение за навременно идентифициране на конфликти
Видими и по-малко видими признаци на потенциален конфликт
Коя от ситуациите по-долу може да се квалифицира като микроагресия? В училищна среда потенциални конфликти, свързани с ЛГБТИ+ въпроси, могат да се проявят както по видим, така и по по-малко видим начин. Разпознаването на тези признаци може да помогне на учителите и администрацията да предотвратят и разрешат конфликти, като същевременно създадат по-приобщаваща и подкрепяща среда за всички ученици.

Видими признаци на потенциален конфликт
Тормозът, насочен към ЛГБТИ+ ученици, може да се прояви чрез преки вербални или физически действия. Това често включва обиди, подигравки или дори физическо насилие, целящо да унижи учениците въз основа на тяхната джендърна идентичност или сексуална ориентация. Особено вредна форма на това поведение е използването на обидни думи или изрази, които допълнително допринасят за създаването на враждебна среда.

Изключването и социалната изолация също са значителни проблеми, с които ЛГБТИ+ учениците се сблъскват. Много от тях биват целенасочено изключвани от социални групи, дейности или събития, като други ученици формират затворени кръгове, които насърчават враждебност и дискриминация въз основа на сексуална ориентация и джендърна идентичност. Това изключване може да окаже дълбоко въздействие върху чувството за принадлежност и общото благополучие на ученика.

Вандализмът или използването на символи на омразата са друга тревожна форма на дискриминация. ЛГБТИ+ учениците може да срещнат графити или обезобразяване на училищна собственост със съдържание, насочено срещу тях. Актовете на разрушаване може да бъдат насочени и към ЛГБТИ+ ресурси като знамена с цветовете на дъгата или плакати, насърчаващи приобщаването, което допълнително подкопава чувството за безопасност и подкрепа в училището.

В някои случаи училищни събития или програми, свързани с ЛГБТИ+ теми, например прайд седмици, приобщаващи учебни програми или ЛГБТИ+ клубове, може да срещнат организирана съпротива или протести. Може също да има подривно поведение по време на дискусии или инициативи, свързани с ЛГБТИ+ въпроси, като то създава пречки пред възможността за значим диалог и напредък.

И накрая, публични дебати и напрежение често възникват в различни среди, включително класни стаи, събрания или онлайн форуми, където се провеждат разгорещени дискусии относно ЛГБТИ+правата или джендърната идентичност. Тези конфликти може да се разпрострат извън рамките на училищната общност, тъй като родителите или членовете на общността може да се противопоставят на приобщаващите политики като полово неутрални тоалетни или въвеждане на ЛГБТИ+ образователно съдържание, което допълнително усложнява усилията за създаване на приобщаваща среда.

По-малко видими признаци на потенциален конфликт
Микроагресиите са едва доловими, често неумишлени коментари или действия, които омаловажават или изолират ЛГБТИ+ хората. Например, това може да включва поставяне под въпрос на джендърната идентичност на ученик или правене на предположения относно неговата сексуална ориентация. Такива поведения могат да се проявят и чрез използване на неподходящ език или стереотипи, които несъзнателно изключват ЛГБТИ+ идентичностите.

Емоционалното отдръпване или избягването е често срещана реакция на ЛГБТИ+ учениците, които се чувстват несигурни или неподкрепени в училищната си среда. Това може да се прояви като неучастие в училищни дейности, нежелание за изразяване на мнение или признаци на депресия и тревожност. В някои случаи учениците може да изпитват дискомфорт или неудобство по отношение на темите, свързани с ЛГБТИ+, но да избягват открито да изразяват чувствата си, което допълнително ги изолира.

Изключването от учебната програма също допринася за маргинализирането на ЛГБТИ+ учениците. Когато въпроси, личности или исторически събития, свързани с ЛГБТИ+ общностите, липсват от дискусиите в клас, учебниците или други учебни материали, това може да доведе до чувство на невидимост или заличаване. Някои учители също може да избягват или повърхностно да разглеждат ЛГБТИ+ теми по предмети като здравно образование, история или обществени науки, оставяйки важни аспекти на идентичността и обществото неизследвани.

ЛГБТИ+ учениците също може даизбягват да потърсят помощ, когато са подложени на тормоз или дискриминация. Това колебание често произтича от страха, че опасенията им няма да бъдат приети насериозно или че докладването на инциденти ще доведе до допълнителна стигматизация. Освен това може да липсват видими и достъпни положително настроени към ЛГБТИ+ хората системи за подкрепа като консултантски услуги или групи за защита, което оставя учениците без необходимите ресурси.

Пасивната съпротива can може да приеме формата на ученици или учители, които незабележимо подкопават ЛГБТИ+ инициативи. Например, те може умишлено да не подкрепят усилията за приобщаване, да използват хумор, за да омаловажават ЛГБТИ+ проблемите, или просто да не спазват политиките, насочени към насърчаване на приобщаването. Това може да включва неправилно използване на местоимения или отказ да се разглеждат ЛГБТИ+ теми в учебната програма, създавайки трудно доловима, но значителна пречка за напредъка.

Стереотипизацията или показната подкрепа допълнително омаловажават преживяванията на ЛГБТИ+ учениците, учителите или свързаните с темата въпроси. Стереотипизацията предполага, че всички ЛГБТИ+ хора са еднакви, свеждайки сложните им преживявания до опростени и еднообразни наративи. Показните жестове на подкрепа като повърхностно отбелязване на събития, свързани с прайда, без реална ангажираност, също може да подкопаят усилията за създаване на по-приобщаваща и подкрепяща среда.

Справяне с тези признаци
Разпознаването както на видимите, така и на по-малко видимите признаци на потенциален конфликт е от съществено значение за създаването на безопасна и приобщаваща училищна среда. Училищата могат да се справят с тези проблеми чрез ясни политики срещу тормоза, обучение на персонала, приобщаващи учебни програми и насърчаване на открит диалог за различията и уважение към всички ученици.

Интерактивен елемент: Кои от следните ситуации се квалифицират като микроагресии?


Възможни техники за превенция
Възможни превантивни техники при работа с непотвърдени или анонимни сигнали за конфликти, свързани с ЛГБТИ+ ученици
Работата с анонимни или непотвърдени твърдения за конфликти, свързани с ЛГБТИ+ ученици в училище, изисква внимателен, обмислен и справедлив подход. Липсата на директни доказателства или идентификация може да затрудни разследването, но училищата трябва да поставят на първо място безопасността и благополучието на учениците, като същевременно гарантират справедливост за всички засегнати. Важно е всички сигнали да се приемат сериозно, дори когато са анонимни или неясни. Пренебрегването на дадено притеснение може да разубеди хората да подадат сигнал в бъдеще и да позволи на вредното поведение да продължи. Също така е от съществено значение да се уважава анонимността на учениците, които може да се чувстват несигурни или да се страхуват от ответна реакция, като същевременно се предприемат мерки за разрешаване на проблема.

Създаването на безопасна среда за подаване на сигнали е от съществено значение. Училищата трябва да насърчават сигурни и поверителни механизми, чрез които учениците могат да изразяват своите опасения, като например кутии за анонимни сигнали, онлайн формуляри или доверени служители. Необходимо е да се изгради климат на доверие, така че учениците да знаят, че техните притеснения ще бъдат разгледани с грижа и уважение. Ангажиментът на училището към приобщаването и борбата с дискриминацията трябва да се подчертава постоянно.

Когато възникне сигнал, ключова стъпка е провеждането на предварително разследване. Училището трябва да събере възможно най-много относима информация, дори от анонимни източници, като търси модели на поведение или косвени доказателства – например свидетелски разкази или промени в поведението. Важно е да се разговаря както с ученици, така и с персонала, за да се проучи цялостният училищен климат, без да се отправят директни обвинения, особено по отношение на ЛГБТИ+ въпроси. Съществуващи записи като предишни жалби или дискусии в социалните мрежи също могат да предоставят допълнителен контекст.

Проактивното подобряване на училищния климат е друга жизненоважна стъпка. Подобна ситуация може да бъде използвана като възможност за започване на по-широк разговор за приобщаване, уважение и борба с тормоза, без да се поставя фокус върху конкретен случай. Училището трябва ясно да заяви, че всяка форма на дискриминация или тормоз въз основа на джендърна идентичност или сексуална ориентация е недопустима. Препоръчително е да се проведат обучения за персонала и учениците за чувствителност към ЛГБТИ+ темите, за да се насърчат съпричастност и уважение към всички идентичности, което ще помогне за предотвратяването на бъдещи инциденти, дори и в случая да не се открият конкретни доказателства.

Укрепването на училищните политики е важна мярка за осигуряване на яснота и защита за всички ученици. Политиките срещу тормоза и дискриминацията трябва изрично да обхващат ЛГБТИ+ въпросите и както учениците, така и персоналът трябва да са добре запознати с тях и с последиците от нарушаването им. Продължаващото обучение на учители и администратори също е от съществено значение, за да могат те да се справят адекватно с конфликти, свързани с ЛГБТИ+ ученици, и да реагират по подходящ начин на анонимни сигнали, като същевременно насърчават безопасна и приобщаваща среда.

Внимателното отношение към анонимните сигнали е от съществено значение за справедливостта. Разследването трябва да се проведе по неутрален начин, без да се предполага вина на никоя страна предварително. Училищата трябва да разглеждат такива ситуации като възможност за проучване на цялостната училищна среда за признаци на напрежение или тормоз, свързани с ЛГБТИ+ ученици. Правата на всички ученици трябва да бъдат зачитани, като се гарантира, че както потенциалните жертви, така и твърдените извършители са третирани справедливо и никой не е несправедливо заклеймен или наказан без доказателства.

Осигуряването на безопасността на учениците е от първостепенно значение. Дори ако сигналите са анонимни, ЛГБТИ+ учениците, които не се чувстват в безопасност, трябва да имат достъп до услуги за подкрепа като консултации, ученически групи или съдействие от училищния персонал. Учениците трябва да имат възможност за поверително подаване на сигнали, ако се чувстват по-комфортно да споделят притесненията си насаме.

Наблюдението на училищната среда е постоянна отговорност. Училищата трябва да повишат наблюдението в зони, където ЛГБТИ+ учениците може да се чувстват уязвими, като тоалетни, коридори или места за следучилищни дейности, за да следят за възможни конфликти или тормоз. Редовното проследяване чрез разговори с ученици, групи за подкрепа и учители е също толкова важно, за да се оцени училищният климат и да се гарантира, че няма последващи инциденти или притеснения.

Потвърждаването на ангажимента на училището към приобщаването е решаващо. Училището трябва да прави публични позитивни изявления, подкрепящи всички ученици, особено тези от маргинализирани групи като ЛГБТИ+ хората, без да споменава конкретни инциденти. Необходимо е да се подчертават ценностите на училището – приобщаване, уважение и многообразие – и да се ангажира цялата общност (ученици, персонал и родители) в създаването на култура на приемане и уважение. Анонимните или несигурни сигнали могат да бъдат разглеждани като възможности за растеж и повишаване на осведомеността.

На последно място, важно е да останете бдителни. Дори ако не се появят конкретни доказателства, училищата трябва да продължат да наблюдават за подобни сигнали или конфликти. Ако се развият повтарящи се модели, може да се наложи допълнителна намеса. Периодичното връщане към въпроса чрез разговори с персонала и учениците ще помогне да се гарантира, че потенциалните конфликти, свързани с ЛГБТИ+ ученици, се разглеждат и предотвратяват ефективно.

Прилагането на проактивен и приобщаващ подход позволява на училищата да се справят с анонимни или несигурни сигнали за конфликти, свързани с ЛГБТИ+ ученици, по начин, който насърчава безопасността, справедливостта и подкрепящата среда за всички ученици.


3. Неутрализиране на напрежението и разрешаване на конфликти
Идентифициране на собствените силни страни, които да се използват като стратегия за неутрализиране на напрежението
Няма единствено и универсално решение за неутрализиране на конфликти. Взаимодействието между извършителя, жертвата и медиатора зависи от съчетанието на техните характери и естеството на конфликта. И макар че нямате контрол върху другите, най-полезно би било да познавате собствените си силни страни, за да използвате личността си по най-добрия начин при разрешаване на конфликт. Помислете за Ганди и Кенеди – различни хора с различни стилове на разрешаване на конфликти.

Концепцията за силните страни на характера е разработена от психолозите Мартин Селигман и Кристофър Питърсън, като VIA Institute on Character, основан от Селигман и Нийл Майерсън, използва „VIA Inventory of Strengths“ (Опис на силните страни), за да ги идентифицира. Този опис помага на хората да разпознаят своите положителни черти и да ги прилагат за подобряване на живота и емоционалното си благополучие. Двадесет и четирите идентифицирани силни страни на характера са изследвани в различни култури и са свързани с общото благополучие, като влияят на фактори като удовлетвореност от работата и психологическо здраве при хронични заболявания. Съсредоточавайки се върху тези силни страни, хората могат по-успешно да се справят с предизвикателства, включително разрешаване на конфликти.

Двадесет и четирите силни страни на характера са разделени в шест широки категории добродетели: мъдрост, смелост, човечност, справедливост, умереност и трансцендентност. Всяка добродетел обхваща няколко силни страни на характера, които отразяват положителни черти и качества. Тези добродетели и съответните им силни страни помагат на хората да развиват знания, междуличностни взаимоотношения, емоционална устойчивост и по-дълбоко усещане за смисъл в живота.

Мъдростта се отнася до добродетелта, която позволява на хората да придобиват знания и да ги използват творчески и ефективно. Хората със силни страни в мъдростта умеят да анализират ситуациите и да намират нови начини за справяне с предизвикателства. Основните силни страни в тази категория са креативност, която включва измисляне на иновативни начини за решаване на проблеми; любопитство, което отразява широк интерес към много теми; непредубеденост или способност да се разглеждат проблемите от различни гледни точки; любов към ученето, което е овладяването на нови теми и умения; и перспектива, която включва предлагане на мъдри съвети и виждане на света по разумен начин.

Смелостта е добродетелта, свързана с емоционалната устойчивост и способността да се преодоляват трудности и опозиция при постигането на цели. Свързаните със смелостта силни страни на характера включват честност, която е практиката да говориш истината и да бъдеш автентичен; смелост, която включва изправяне срещу предизвикателства и заплахи без отдръпване; постоянство, което е решимостта да се изпълняват задачи въпреки пречките; и хъс, който се отнася до подхождането към живота с енергия и ентусиазъм.

Човечността е добродетел, която се фокусира върху грижата за другите и създаването на връзки. Хората, които са силни в тази област, притежават междуличностни качества, които насърчават доброта и състрадание. Ключовите силни страни на характера в тази област включват доброта или правене на добри дела за другите; любов, която подчертава оценяването на близките отношения с хората; и социална интелигентност, която е осъзнаването на емоциите и мотивите на другите.

Справедливостта отразява гражданските силни страни, които насърчават чувството за равноправие и общностно благополучие. Хората, които въплъщават добродетелта справедливост, са посветени на равенството и работата в екип. Основните силни страни в тази група са справедливост, която включва третиране на всички еднакво; лидерство, което е способността да се организират и ръководят групови дейности; и работа в екип или ефективна работа с други хора в среда на сътрудничество.

Умереността е добродетелта на самоконтрола и баланса, която помага на хората да се предпазват от крайности. Силните страни на характера, свързани с умереността, са прошка, която включва освобождаване от негодуванието към онези, които са причинили вреда; скромност или позволяване на постиженията да говорят сами за себе си, без да се търси внимание; благоразумие, което е способността да се вземат предпазливи и добре обмислени решения; и саморегулация, която се отнася до дисциплина в контролирането на собствените емоции и импулси.

Трансцендентността е добродетелта, която помага на хората да се свържат с по-висша цел – чрез духовност, религия или чувство на благоговение и благодарност. Силните страни на трансцендентността са оценяване на красотата, което включва разпознаване и оценяване на красотата и съвършенството в света; благодарност, която е практиката на изразяване на благодарност за добрите неща в живота; надежда, която отразява вярата, че добрите неща са възможни, и ангажимента те да се случат; хумор, който включва доставяне на радост и смях на другите; и религиозност или вярата в по-висш смисъл и цел в живота.

Всяка от тези добродетели и свързаните с тях силни страни играе значителна роля в личностното развитие, като насочва хората към живот, изпълнен със смисъл, устойчивост и позитивни взаимоотношения.

Референции:
☍ verywellmind.com



Приятелско разрешаване на конфликти
За постигане на приятелско разрешаване на конфликти е от съществено значение да се придържаме към ключови принципи, които насърчават разбирателството и сътрудничеството между участниците.

Откритата комуникация е основен принцип, при който се насърчава честен и уважителен диалог, за да се гарантира, че гледната точка и притесненията на всяка страна са напълно разбрани. Създаването на пространство за прозрачна комуникация намалява недоразуменията, което позволява по-продуктивен обмен на идеи.

Активното слушане играе решаваща роля в този процес, тъй като гарантира, че всички страни внимателно се изслушват, без да се прекъсват. Този тип ангажираност помага за валидиране на чувствата и гледните точки на другите, демонстрирайки, че всяка гледна точка е ценна. Освен това се насърчава емпатията, като се приканват хората да вземат предвид емоциите и преживяванията на тези, с които са в конфликт. Това може да намали напрежението и да насърчи решения, в по-голяма степен основани на състрадание.

Взаимното уважение е от решаващо значение за поддържането на продуктивна атмосфера, дори когато възникват разногласия. Важно е всички участници в конфликта да бъдат третирани с достойнство, независимо от различията в мненията им. В духа на сътрудничество страните трябва да работят заедно за намиране на решения, които отговарят на нуждите и интересите на всички. Този колаборативен подход набляга на стремежа към решение, от което всички печелят.

Решаването на проблеми е ключов фокус, като вниманието се насочва от отправяне на обвинения към откриване на основните причини за конфликта. Чрез съвместна работа за намиране на практически решения, участниците могат да се справят с истинските проблеми и да постигнат по-трайното им разрешаване.

В някои случаи неутралната медиация може да бъде полезна. Неутрален медиатор или фасилитатор може да ръководи процеса на разрешаване на конфликта, като гарантира справедливост и предотвратява доминирането на една от страните в дискусията. Това помага за създаването на балансирана среда, в която всички се чувстват чути и подкрепени.

Поверителността е друг важен принцип, тъй като уважава правото на неприкосновеност на личния живот на участниците, като запазва разговорите конфиденциални. Това не само изгражда доверие, но и предпазва хората от евентуални последствия, които може да възникнат от конфликта.

След постигане на решение, проследяването е от съществено значение. Важно е да се гарантира, че договорените решения се изпълняват, и ситуацията да се преразгледа при необходимост. Така се осигурява устойчивостта на решението и се обръща внимание на евентуални нови или продължаващи проблеми.

И накрая, образованието и обучението са от решаващо значение за изграждането на умения за разрешаване на конфликти сред учениците и училищния персонал. Осигуряването на непрекъснато обучение предоставя на хората техники и стратегии за конструктивно справяне с конфликтите, което в крайна сметка допринася за по-позитивна училищна култура.

Референции:
☍ unesdoc.unesco.org



Конфликт на мнения без сценарий жертва/агресор
Обяснението, че нечие мнение или изказване относно ЛГБТИ+ реалностите е погрешно, може да бъде направено с уважение и емпатия чрез тактичен подход. Всичко започва с активно слушане. Преди да изложите собствената си гледна точка, е важно внимателно да изслушате другия човек, за да разберете напълно позицията му. Това показва уважение към чувствата му и гарантира, че отговорът ви се отнася до реалните му притеснения, а не е основан на предположения.

Признаването на гледната точка на другия е следващата стъпка. Дори да не сте съгласни, е полезно да признаете валидността на неговите чувства или притеснения. Може да кажете нещо като: „Разбирам защо мислиш така, защото...“ Това показва емпатия и създава по-отворена среда за диалог. Използването на твърдения от първо лице, единствено число също е ключово за оформянето на отговора. Вместо да правите абсолютни оценки, изразете личната си гледна точка: „Аз виждам нещата по различен начин, защото...“ Така разговорът остава личен и неконфронтационен.

Предоставянето на доказателства или аргументи е ефективен начин да споделите гледната си точка. Може да подкрепите аргументите си с логически доводи или проучвания, например: „Според изследванията, които съм чел/а, изглежда че...“ Така основавате несъгласието си на факти, без директно да обезсилвате чуждия опит или мнение.

През цялата дискусия е важно да останете спокойни и уважителни. Използването на премерен тон и избягването на обидна реч помагат разговорът да не стане напрегнат. Задаването на въпроси също е ценна техника, тъй като насърчава другия човек да помисли върху възгледите си. Може да попитате нещо като: „Обмислял/а ли си този аспект на въпроса?“ Това стимулира критичното мислене, без да създава усещане, че си нападнат.

Предлагането на алтернативи вместо просто посочване на грешката може да насочи разговора към решения. Например: „Един алтернативен подход би могъл да бъде...“ Това не само отчита гледната точка на другия, но и предлага конструктивен начин за справяне. Също така, намирането на допирни точки може да създаде тон на сътрудничество: „И двамата сме съгласни, че този въпрос е важен, но...“ Откриването на общи ценности поддържа позитивен и продуктивен диалог.

Да бъдете отворени за дискусия е от съществено значение за насърчаването на взаимно уважение. Като демонстрирате желание да обмислите и обсъдите собствените си възгледи, вие показвате, че цените мнението на другия и сте отворени за конструктивен диалог. Тази откритост може да помогне за изграждането на доверие и създаването на по-продуктивен разговор.

И накрая, завършването с позитивен тон може да запази взаимоотношенията, дори ако несъгласието остава. Може накрая да кажете: „Оценявам възможността да обсъдим това и се надявам и двамата да продължим да се учим един от друг.“ Това оставя пространство за бъдещи разговори и показва, че въпреки разногласията, уважението е налице.

Като се съсредоточите върху разбирането, уважението и конструктивния диалог, можете да навигирате в разногласията по начин, който насърчава растежа и поддържа положителни взаимоотношения.


Ескалация на недопустимото хомофобско и трансфобско насилие в училище
ЛГБТИ+ учениците са особено уязвими към тормоз, както и към хомофобско и трансфобско насилие – независимо дали то идва от други ученици или от възрастни. Училищата имат отговорност да ги защитят, като предприемат превантивни действия, подкрепят жертвите и налагат санкции на извършителите.

ЛГБТИ+фобското поведение може да приеме различни форми, затова е важно тези вредни действия да бъдат разпознавани и и да бъде търсено решение. Един пример е нежелано разкриване на сексуалната ориентация или джендърната идентичност на човек, което може да наруши неговото право на неприкосновеност на личния живот и да създаде враждебна среда. Унижаващи коментари, подигравки, стереотипи и обиди, основани на сексуалната ориентация или джендърната идентичност, също са форми на ЛГБТИ+фобия. Към тях се добавят налагането на полови норми, сексистките забележки, хомофобските шеги и отказът да се използват предпочитаното име или местоимения на ученика, като всичко това допринася за неуважителна и несигурна среда за ЛГБТИ+ учениците.

Определени места и ситуации в училищата изискват специално внимание, тъй като в тях по-често се проявява ЛГБТИ+фобско поведение. Интимни пространства като тоалетните и съблекалните са зони, в които учениците може да се чувстват особено уязвими. Също така, общите пространства като дворовете и столовите могат да се превърнат в места на изключване или тормоз. Физическите дейности и заниманията, свързани с тялото, също могат да изложат учениците на дискриминационни забележки или отношение.

За да подобрят реакцията си срещу ЛГБТИ+фобското поведение, училищата могат да прилагат поредица от мерки. На първо място, могат да използват инструменти за измерване и проследяване на случаи на ЛГБТИ+фобия. Мобилизирането на училищните ръководни органи и включването на съветници по въпросите на равенството между половете също могат да помогнат за справянето с тези проблеми. Включването на понятията хомофобия и трансфобия в училищния правилник изпраща ясно послание, че подобно поведение е неприемливо. Освен това, обучението на педагогическия персонал и повишаването на осведомеността сред учениците за последиците от ЛГБТИ+фобските действия са ключови стъпки към изграждането на по-приобщаваща среда.

Подкрепата за жертвите е съществена част от борбата с ЛГБТИ+фобското насилие. Активното и съпричастно изслушване на техните разкази показва, че те са чути и ценени. Училищата трябва също така да насочват учениците към специализирани служби за подкрепа, които да им осигурят необходимата помощ.

При справянето с хора, проявяващи ЛГБТИ+фобско поведение, е важно да се прилагат пропорционални и възпитателни санкции. Те могат да включват мерки за поемане на отговорност, които да насърчават размисъл върху техните действия. Освен това е от съществено значение извършителите да осъзнаят стереотипите, които възпроизвеждат, както и последствията от своето поведение, за да се предотвратят бъдещи инциденти.

В заключение, ефективната реакция на ЛГБТИ+фобското насилие изисква цялостен подход, който включва цялата образователна общност. Като насърчават култура на уважение и приобщаване, училищата могат да допринесат за намаляване на случаите на ЛГБТИ+фобия и да гарантират, че всички ученици се чувстват сигурни и уважавани.


А ако учителят не е неутрален, а също е ЛГБТИ+?
Прочетете следващият разказ на учител, който е гей и има африканско потекло и живее в Обединеното кралство. Бихте ли постъпили по различен начин при разрешаването на потенциални конфликтни ситуации?

Източник:
☍ Размисъл върху статия с лична история



4. Подкрепа след конфликта за участващите страни
В училищната среда подкрепата след конфликт често се регулира от ясни правила: методът на интервюиране е еднакъв за жертвата, свидетеля(ите) и извършителя(ите), както и за родителите. Целта на тези срещи е да се изслушат всички замесени страни, за да се разбере ситуацията и да се предприемат най-адекватните действия. Отговорният за инцидента човек ще проведе интервютата в посочения по-долу ред.

Препоръчително е да се направи писмен запис на инцидента – под формата на писмен доклад или бланка за интервю, съдържаща следните въпроси: кой/какво/кога/къде?

Воденето на писмени записи позволява адекватно проследяване на ситуацията и документиране на предприетите действия.


Интервю с ученика жертва
Пострадалият ученик има нужда от подкрепа. В зависимост от контекста е необходимо да:
  • Се оцени способността на ученика да реагира на ситуацията
  • Се определи колко често е бил подлаган на насилие
  • Бъде попитан как се чувства
  • Бъден успокоен, като се предложат мерки за осигуряване на безопасността му, ако е необходимо
  • Бъде попитан какви са нуждите и желанията му относно управлението на ситуацията, като се направят ясни и изпълними предложения.
  • Бъде уведомен, че ситуацията му ще бъде редовно проследявана
  • Се насърчи участието му в разрешаването на ситуацията и да се признаят усилията му, ако се включи.



Интервю със свидетел(и)
Свидетелите се интервюират поотделно, независимо от това дали са реагирали или не на ситуацията на тормоз. Основният фокус се поставя върху възпитателния аспект на интервюто и успокояването на учениците, които може да се чувстват несигурни заради насилието, на което са станали свидетели. Ако свидетелите са допринесли за тормоза, като са насърчавали извършителя, препоръчително е да се организира групова интервенция с цел повишаване на осведомеността и развиване на психосоциалните умения на учениците.


Интервю с ученика извършител
На извършителя се съобщава, че негов съученик се е оплакал от повтарящо се насилие, без да се дават конкретни подробности, за да му се даде възможност да сподели своята версия на събитията. В зависимост от степента на признание на фактите е важно да му се припомнят правилата за съвместно съжителство и ценностите на училището и да се отправи ясно искане тормозът да спре. Важно е също да се подчертаят последиците от тормоза. Необходимо е да се провери дали извършителят осъзнава тежестта на поведението си и да му се обясни очакваното от него поведение, за да му бъдат изяснени отговорностите му. Важно е също да се създаде твърда, но подкрепяща рамка, която насърчава ученика да помогне за разрешаването на ситуацията на насилие. Учениците могат да бъдат попитани какво искат да предприемат. В зависимост от естеството и сериозността на тормоза, директорът информира ученика за последствията под формата на възможни дисциплинарни мерки. Ако извършителите са няколко ученици, всеки се интервюира поотделно според същия протокол.


Среща с родителите (съгласно законовите изисквания)
  • Родителите на пострадалия ученик се изслушват, подкрепят и уверяват в защитата на детето им. Те са включени в управлението на ситуацията, информирани са за правата си и се търси тяхното одобрение относно предприетите мерки. Подчертава се защитната роля на училището и необходимостта всички страни да работят заедно, за да се гарантира тази защита.
  • Родителите на извършителя(ите) се информират за ситуацията. Запознават се с последиците от извършените действия върху жертвата, възможните санкции за детето им и наличните мерки за поправяне и подкрепа. Тяхната помощ е от значение за разрешаването на ситуацията, особено по отношение на подкрепата и поощряването на детето им, ако то допринесе за решението.
  • Активните или пасивните свидетели на тормоза играят съществена роля. Затова е важно да бъдат изслушани и да се говори с родителите им като част от процеса на разрешаване на проблема.






5. Насоки за институционална подкрепа в конфликтни ситуации
Идентифициране на националната правна рамка
В този раздел всяка езикова версия на модула ще се позовава на конкретен политически документ, който може да послужи като вдъхновение за всяко училище при създаването на собствен вътрешен документ в подкрепа на приобщаването на ЛГБТИ+ ученици и персонал.
Националната политика може да варира от забрана на всякакви споменавания на ЛГБТИ+ теми в училищата, както е в България, до многогодишна национална кампания за насърчаване на правата на ЛГБТИ+ учениците, както е във Франция. Ясно е, че пътят към приобщаването е неравен и далеч не е приключил.
For the purposes of the English language version, the reference document will be one from the England:

☍ Relationships and Sex Education in Schools



Предложения за съдържание на институционална политика
Типична училищна политика за подкрепа на ЛГБТИ+ приобщаване трябва да съдържа следните точки:

✔ ОРГАНИЗИРАНЕ НА СЪБИТИЯ
  1. Приобщаващ език се използва на всички нива на комуникация, включително покани
  2. Организаторите на събития са обучени за правото на учениците да посещават събития с лице от противоположния пол, и да носят дрехи по свой избор.
  3. Най-малко един член на организационния комитет е назначен за "планиращ приобщаване", за да се гарантира, че всеки ученик се чувства добре дошъл.

✔ ПРИВАТИЗАЦИЯ
  1. Училищният персонал никога не бива да бъде подканян или задължаван да разкрива сексуалната ориентация или джендър идентичност на ученик без неговото съгласие — дори пред семейството на ученика.
  2. Политиките за конфиденциалност на училището ясно заявяват, че информацията, свързана със сексуалната ориентация и джендърна идентичност на учениците, е конфиденциална.

✔ ПОЛИТИКИ
  1. Политиката на училището за предотвратяване на тормоз включва език, който конкретно забранява тормоза на основата на джендър идентичност, сексуална ориентация и джендърно изразяване.
  2. Политиката дава примери за тормоз, свързан с реална или възприемана сексуална ориентация и джендър идентичност.
  3. Ефективността на програмата на училището за предотвратяване на тормоз се оценява ежегодно чрез анкети сред учениците и персонала.
  4. Административните форми и комуникации използват неутрален език (единствено число "те", а не "той или тя") и предоставят възможност на учениците да съобщят своята полова идентичност. Актуализации се правят при необходимост.
  5. Политиката на училището за противодействие на дискриминацията заявява подкрепа за ЛГБТИ+ учители и училищен персонал.

✔ ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТОРМОЗА
  1. Училището има назначен координатор по предотвратяване на тормоза, както и работна група за предотвратяване на тормоза.
  2. Членовете на персонала са специално обучени да предотвратяват и реагират на инциденти с тормоз, свързани с ученици от ЛГБТИ+ общността.
  3. Името и контактната информация на координатора по предотвратяване на тормоза са публикувани в офиса, на уебсайта на училището и в наръчник за ученика.
  4. Училището комуникира ефективно и редовно с учениците, родителите или настойниците и общността по въпроси, свързани с тормоз.
  5. Персоналът осигурява, че реакциите към доклади за тормоз не водят до допълнително стигматизиране на учениците, които са били целенасочено тормозени заради реалната или възприемана ЛГБТИ+ идентичност.
  6. Учители и административен персонал са обучени относно често срещани митове за тормоза, като идеята, че учениците от ЛГБТИ+ общността "го търсят", като изразяват своята сексуална ориентация или джендър идентичност.
  7. Консултативният персонал е добре запознат с въпросите на ЛГБТИ+ общността.

✔ УЧИЛИЩНА КУЛТУРА
  1. Дрескодът на училището е приобщаващ към разнообразието от джендър изразявания, включително за снимки за годишниците.
  2. Училището разполага с неутрални за пола тоалетни или отделни санитарни помещения и частни стаи за преобличане.


✔ КУЛТУРА НА ТОЛЕРАНТНОСТ
  1. Учениците могат да използват тоалетни и съблекални, които съответстват на тяхната джендър идентичност.
  2. Училището разполага с ученическа асоциация, която се бори с тормоза и дискриминацията към ЛГБТИ+ ученици.
  3. В рамките на училищната култура, други членове на персонала не се страхуват да бъдат съюзници на ЛГБТИ+ ученици и ученици с всякаква джендър идентичност.
  4. ЛГБТИ+ учители и служители се чувстват в безопасност да бъдат "открити" на работното място.
  5. Училището предлага публично похвали или формални награди за служителите, които насърчават безопасна и приобщаваща среда, например сертификат за "лидер по равнопоставеност" в края на учебната година.

✔ УЧЕБНА ПРОГРАМА
  1. Класовете по здраве и сексуално образование в училището са приобщаващи към всички сексуални ориентации и джендър идентичности. Курсът не приема хетеронормативна позиция относно сексуалността и пола (т.е. не се предполага, че учениците трябва да учат само за хетеросексуални чувства и безопасни практики за секс).
  2. Академичната програма на училището включва перспективи, гласове, истории и актуални събития, свързани с ЛГБТИ+ общността.
  3. Библиотеката на училището включва книги и ресурси за ЛГБТИ+ хора, история, събития и проблеми..



Линкове към наръчника
За да продължите след тези обучителни модули, сте поканени да се запознаете с трите комплекта инструменти, разработени в рамките на този проект. С новопридобитите знания можете да станете посланик на разнообразието в своето училище и да помогнете на други да подобрят приобщаването на ЛГБТИ+ ученици и персонал в училище.
    ☍ Наръчник



6. Въпроси за саморефлексия
Конфликтите, подхранвани от анти-ЛГБТИ+ дискриминация, често могат да бъдат предотвратени чрез дългосрочно изграждане на среда на приемане и споделяне. Въпреки това, когато предупредителни знаци са били пропуснати и конфликтът възникне, учителят има няколко стратегии, които може да използва, за да защити пострадалия и да помогне на извършителя да се поучи от грешките си.

ПРОВЕРКА НА НАУЧЕНОТО ПО СЪДЪРЖАНИЕТО
✔ Ясна идея за стратегии за превенция
✔ Знание за разпознаване на ранни знаци и справяне с тях
✔ Познания по техники за справяне с конфликти
✔ Въвеждане на стратегии за проследяване на конфликти сред всички участници
✔ Запознатост с институционалните политики за превенция и справяне с конфликти


  1. Чувствате ли, че вашето виждане за ЛГБТИ+ реалности е еволюирало и ви води към замисляне за други аспекти от вашето преподаване, които не сте си поставяли под въпрос досега?


  2. Кои примери за признаци на конфликт ви изненадаха? Имало ли е конфликти, които сте игнорирали в миналото?


  3. Чувствате ли се уверени в своите личностни умения и подход при разрешаване на инцидент, свързан с ЛГБТИ+?


  4. Вашето училище има ли формални процедури за разрешаване на конфликти?


  5. Бихте ли обмислили да станете посланик на разнообразието в своето училище и да подкрепите училищния екип в подобряването на включването на ЛГБТИ+ ученици и персонал?